автор: theheart_ofthefire

Съблякох тишината си на тръгване.
Съблякох неизречените рани.
А голотата ми разцъфна в огледало,
полепнало по тебе като примка.
Не исках да изтръпнеш от горчиво.
Но просто се вгорчах от премълчано.
Ръцете ми крещяха за прегръщане.
А молени любови са обречени.
Не исках да ръжди по твойте устни.
Но тихата тъга дълбае костно.
Подхвърлената нежност е убийство.
Дори и припозната като милост.
Съблякох тишината си на прага.
От толкова мълчание крещеше.
Тежеше...беше си пришила камъни.
Във сляпото очакване на бездна.

19.09.2008