автор: copie

отхлабена е тетивата
стрелата не улучва
така не се прави война
и любов също

той е студен,
а тя е трепетна
неразбираем й е
оня хъс, с който
посреща гостите
за да не са сами

боли ме стомахът
или душата ме боли
или и двете
намерете ми
рaзлика

Нямам кого да чакам
за кого да се тревожа
освен за децата си, Боже

Чувам писък отчаян
две бичмета
на склона на плажа
с лопата изриват
най-прекрасните живи мидички
за стръв на рибите
Бебетата не разбират
и аз не разбирам

Татко! Мамо!
дайте си
ми го!
моя вълшебен
усмихнат
ненараняващ
топлещ
свят...
Но най-вече
проклет.