автор: VALCHEBNICA

Жена ли съм
или съм изворна вода,
с която всеки може
жадните си устни
да засити?
Не съм ли цветето,
което дар даряват
изгарящи ръце
на либе галено?
А може би съм плод,
набран по тъмнало
от майчините длани
с дъх на минало?
Любов ли съм,
изгаряща телата
под новата луна
на небосклона?
Или мелодия съм,
с тих копнеж родена
под пръстите
на майстор-кавалджия?
А може би съм болка
след разлъка,
що бавничко
душицата изпива?
Или разкрита тайна,
малка истина,
жадуваща утеха
с изкупление?

Аз съм жена
и плод,
и песен,
и истина,
и болка,
и любов ...

От древността
пристъпвам гордо
под тежестта
на мъжки погледи
и нося под сърцето си
магията,
наречена живот.