автор: Dimi

Едва ли някой ще погледне през очите ми
плеядите в долината на Голямата мечка,
създадени, за да виждам,
и дъгата в хубаво време, другото лице на дъжда,
но би харесал слепите ми Семирамидени градини,
които имат само един сезон и птиците им не отлитат,
едва ли някой ще разбере, че и тук има
препускащи коне и бой с бикове
в тесния проход между Термопилите на сутрешния хлад
и уязвимата частица на нощта в мен,
тайно скрита е улицата за Рим, но винаги пристига у дома,
може би ще докосне балдахинът на небето
с едно протягане над кревата,
пчелните килийки и паяжината, обвила всичко,
отдавна не са толкова непроницаеми,
за да премълча другия им образ и другата любов,
превръзката на очите не може да спре сътворението,
нито аргонавтското пътуване до центъра на света,
още никой не е успял да открие,
че даже в моя вечно неподвижен поглед
има заглавия, които си струва да прочете,
и война, която на всяка цена трябва да спре.