автор: ASTERI

–Само бурени ли?
–Не, не тръгвай! Виж–
до изгнилите дънери
млада коприва избила,
а до оградата
жълта латинка се свила,
дъхав босилек до нея сребрее
по счупени клони–
бръшлян зеленее.
–Дуварът съборен е!
–Не, не е вярно!
Бръшлянът люлка изплел е.
                 Навярно
росата в нея люлее.
Там по–надолу божур
                червенее.
А дивите ягоди
като капки от вино искрят.
Не те ли опиват,
не те ли замайват
с този див аромат?