Виж, пада недовършен дъжд
и сигурно превежда
небесни песни.
Слушат ли го локвите?
Или проглеждат със очи
от съвършено празни кръгчета?
Ех, разточителник е този дъжд
и даже не се пита
дали си заслужава да се люби с всяка жажда,
на плевела ли е потребен повече
или на някоя безименна тревичка.
Не знае отговора сигурно
и затова рисува
пътечки от земята до небето…
Денят въздъхва и почти си тръгва,
а по прозореца дъждът с ирония
тече като решетка…