автор: tanq_mezeva

Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина
планините застла.

Укроти светлинките
в морето.
Настана навред тишина.
Красота.
Суетата човешка
замлъкна.
Само луната се горе засмя
на щурчетата нежно
подшушна
да засвирят своя
приказен валс,
да се слеят
с шума на листата,
да приспят с песента
всяка будна душа,
миг покой
да дарят на земята.