автор: dumite

на Popokatepetul

Толкова дълго се борих с времето,
беше ми враг,
приятел ми стана,
тихо навлезе в дните ми.
Колко ризи да дам?
Само една ми остана.

Колко мечти разстрелях.
Рано сутрин
на кръст ги разпъвах.
Те се усмихваха
„Ти да си жива” и гледаха:
Без мечти как се препъвам.

Колко пъти
продадох душата си.
Колко грешки износих.
И отново зачевах.
После раждах с напъни
прошките.

Колко пъти?
Ослепях да броя.
В пътища криви
изгубих си силите.
Господи, остана ми само едно.
Рози да търся на Ада в бодилите.