автор: Pobeditel

Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни.

Изгубих се в лабиринта на чувствата,
в мен остана само силната надежда.
Къде си мое светло, изгревно момиче?
С косите си като галеща коприна,
с очите си, в които светът се оглежда.

Пред вратите на щастието спирам,
искам в стихове душата си да опиша
как за теб тъгува дълго в тъмнината.
Рееща се сред небесните звезди,
само с ярката ти обич тя ще диша.