автор: Mechonovica

Взе съфсем да ми й скучно
отпочна хептен да додява,
право да си река, мий мъчно
веч нищо ни ми са получава.

Дойдох преди… месец стана
надъхана с оптимизъм бях.
Признавам саклет мъ хвана,
чи дажи и мънинко страх…
Ищах си имах, чувствата бол,
се чаках, чаках, се напразно.
Ръжен сякаш чи мъ е пробол,
щот в сърце жежко, талазно.
Си мисля - в манастир ши ида,
тоз път призвана съм да хвана…
Нищъ веч мъж в живот да вида
с църни дрехи сменям сукмана.
Мъ знам ли процедурата каква е,
ши трябва да попитам дядо Поп.
Или да си търся баба, да ми бае,
мож да ми хвърли и шепа боб.
С таквиз мисли сида на миндера
и ни подхващам нищичку с дни…
Ни знам изход дъли ши намеря
мъ и ут сидене… взе да ма були…
:)