пожелание на Аноним Апокрифов
1.
Аз птичка съм плаха.
Трошица ми стига,
и нямам насита,
ти хляб- щом те зърна,
зърно- щом те чуя...
Докосвам те- бликва.
И бисер във мида-
плътта плът обвива,
моята в твоята!
Цялата. Цялата.
2.
Аз пълен съм с думи. Към тебе напират.
Скачени сме съдове, влизам у теб наполовина.
Помагат ли думи да зная коя и защо си?
Ще вземеш ли моите твои да бъдат?
Вземи ги на заем и пак да ги върнеш!.
3.
Стане зрачно, и идваш.
Пердето се спуска, и влизаш.
Очи да затворя, зад клепките свети,
гледаш ме- светло е, светло...
4.
Сънувах. Ти цветният миг си.
Изчезна. И болка захвана...
Нали сън спомен не прави.
Защо черно-бяло остана?
5.
Имаш само тогова, който сам се поробва.
Мъдреците решили: любовта е отдаване.
Аз те искам неистово и това е любовно,
мъдреци са живели отдавна, отдавна...
6.
Звъня на хората, които са те чули.
Някъде у тях звъниш, чрез тях
материята ти долавам. И не стига
въздух на камбанни амплитуди.
7.
Лежиш на ръката ми хладна, копринена
и моите гънки са твои извивки.
Край нас свети бяло, у нас свети бяло.
Зърната ти тъмни в стерилна просъница
секат двоеточие: не съм сам, не съм...
А тревожен съм- утринен хребет...
8.
Тук съм, в сетивата ти ...и пак ме няма.
Прозрачен или призрачен се движа?
Каква пътечка да прокарам,
за да ме обходиш?
Как да дойда?
9.
Искаш време, за да ме обикнеш.
Вземи еона ми, измолих го от Бога!
10.
Щом толкова е гъста тъмнината,
тя трябва да ме носи леко...
Връз покриви вибрира треска белоока,
по прозорците ти пърха. И се будиш.
Надничаш в мен и себе си откриваш.
Нима е лесно да се спи...
Кажи ми твоето лекарство.
11.
Дълбоко е потайното, спокойното.
И гмурнах се да се спасявам.
И виждам ситен пясък – да полегна.
И струя светла ме върти – да ме замае.
И търся чисто, светло– да остана.
Но ти не пожела да се удавя...
12.
Да, само чудо може ни събра-
прашинки сме в избухналия космос.
На хиляди години съм,
а ти си току що сгъстена.
Танцуваш под звездите-
енергията не изтича, а изригва.
А аз съм само тиха пепел,
в която вятърът искрици е раздухал.
Чудото не стана...
13.
Когато в моите ръцете си полагаш,
когато тръпнеш под прозрачната си кожа,
когато се притискаш да ме вместиш,
когато шия издължаваш под дъха ми,
когато ъгълчето на устата си подаваш,
когато пръсти търсят луковички нервни,
когато с длан рисуваш по лицето,
това е нежност…
Но е толкоз малко!