автор: scenaristbg

Излизаш в пет, за да видиш как изгрява слънцето,
но палейки лула разбираш, че е облачно и всъщност
единствено ще видиш е на кафена чаша дънцето,
когато слънцето изгрее зад панелките на ранобудна същност,
която не се е удавила в лулата, която не си запалил
със запалка от петдесет стотинки.

И когато не го подозираш, слизайки от трамвая,
защото още не си го видял, макар че ще го видиш скоро,
се чудиш защо си взел лула, а не кутия "Марлборо",
но как ще си го мисля, това всъщност не го зная,
защото не съм видял, че ще трябва да купувам запалка,
която да изгори портгейла ми с петдесет стотинки.

И накрая се прибираш, без да си излязъл,
след като си разбрал че всичко е или затворено,
или просто не е отворило и че светът не мязал
на кофа, когато го поглдеш по отворено,
просветен от слънцето за облаците
и хора, скачщи от прозорце, вместо да чуят чуждата прогноза
за времето.