автор: roza1

Зиг
       заг
живота още лъкатуши
извива се като змия,
заобикаля мъка тежка,
отминава дума зла.
Зиг
       заг
усмивчица пак светва
в нечия опарена душа.
Лицето й потръпва,
наждеждата познава тя.
Зиг
       Заг
излита птица нова-
волност в две крила.
Рисува ветрове щасливи
и цветя от пролетта.
Зиг
Заг
изгрява юлско слънце
чертае нов ден със ръце.
Погалва пътища днешни
ще ги направи успешни.
Зиг
       Заг
живота запрепуска бясно,
в зиг-загите на моето сърце,
познало чувства и обиди,
но скътало и добрини.
Зиг
Заг
умората на минал ден лети,
зиг-загова надеждата трепти-
задъхана, усмихната и светла.
Дочакала деня за нова среща.
Зиг
        Заг
Зиг
       Заг
надпреварват се стрелките пак...
Живота си чертае път...няма как!
Зиг
       Заг
Зиг
       Заг.....

22.07.2004