Ако можех
на каишка да поведа мрака
към колибката на детството.
Дъхът му е жасминов,
очите - гълъбови.
Достатъчно дълго го разхождах
по люлчината песен
на прецъфтелите улични лампи,
под клепките на сънищата
терасите се надвесват - по съседски,
над умореното си любопитство,
скриват първата си прозявка зад бръшляна,
затварят си белите, и сините фунийки,
защото няма какво повече да чуят -
само стъпките на няколко
закъснели друмничета.
Открили са най-после
пътя на своето завръщане -
по сърцето ми.