 |  За миг видях окото - беше черно.
Гласа му чух тогава - беше вик.
Слепец е слънцето, ръждив лемежът,
а хората покрити сме с бодли.
За шиповете място не достига,
а Аз-ът е със кучи нрав, от сой.
Преследва с хъс и със захапка крива...
А кой наказа ни с омраза, кой?
В съсиреци са хвърлени зърната
и давят се в нечистите води.
Нима със злъч земята е засята?
Нима от хорa злоба ще роди?
Затуй ли съм дошла - в човек до мене
да срещам куче вместо роден брат?
И Господ Бог навярно уморен е,
че не от глина, меси ни от кал.
Проплакват голишарчета. Но малко -
щастливец луд, клошар или поет...
И мятам самотата си на рамо
със късче ненаръфано небе.
08.09.2008
Публикувано от alfa_c на 08.09.2008 @ 15:29:27
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Отпътуване" | Вход | 17 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отпътуване
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 17.09.2008 @ 20:45:05
(Профил | Изпрати бележка) | Щом имаш ненаръфано небе,
тогава самотата е до време,
щом срещнеш се с приятел,
ще поспреш
светът ще стане по-красив,
навярно... |
]
Re: Отпътуване
от anonimapokrifoff на 18.09.2008 @ 22:55:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Наистина ни меси от най-лошокачествена кал. Поздрав за стихотворението! |
]
Re: Отпътуване
от vanya777 на 08.09.2008 @ 16:59:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Удоволствие е да те чета Силви! |
]
Re: Отпътуване
от regina на 08.09.2008 @ 17:25:49
(Профил | Изпрати бележка) | | малеййй...някой е вбесил Лилито!:)) |
Re: Отпътуване
от Silver Wolfess на 08.09.2008 @ 20:40:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Трудно се вбесявам, Реджи! Вчера кой знае защо и какво ме накара, но погледнах с голи и широко отворени очи срещу слънцето. Това видях. После ми трябваше време да се освестя. |
]
Re: Отпътуване
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 08.09.2008 @ 17:36:47
(Профил | Изпрати бележка) | Окото-божи символ. Ох, оттам нататък образите се наслагват емоционално в стиха ти и става осеаемо отеснялото небе, душната от безсрдечие земя.
За жалост, Лили, често съм в такова настроение и аз и не без причина.
"Затуй ли съм дошла..."...май е излишно да питаме. Отговор няма да получим. Логиката е, че имаме да учим уроци или да плащаме кармични дългове. Кой знае, но това не може да ме успокои, предполагам и теб, щом така си издишала стиха си. |
Re: Отпътуване
от Silver Wolfess на 08.09.2008 @ 20:42:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря ти, Мея! Както винаги си болезнено точна в прочита. Този стих наистина е издишан набързо. Днес на работата го писах за крадени минути. Сега ще си го свалям на файл. |
]
Re: Отпътуване
от mariq-desislava на 08.09.2008 @ 19:31:44
(Профил | Изпрати бележка) | Омразата
в отеснелите ни сърца
плува и с остенът на самотата
душите ни обречени на лудост,
жигосва
Силвър, изплакано стихотворение си сътворила! Поздравена си! |
]
Re: Отпътуване
от esperanca (medina@dir.bg) на 08.09.2008 @ 19:33:58
(Профил | Изпрати бележка) | Каква красива Земя, ...жалко ,че е населена!
Ако всеки един от нас започне от себе си , въпреки умората на Бог/ кагота свършат моите сили, започва Той, щом Той мълчи, още мога аз/, Сребърна, има надежда и ненаръфано небе!
Поздрави! |
]
Re: Отпътуване
от roza1 на 08.09.2008 @ 21:48:25
(Профил | Изпрати бележка) | А кой наказа ни с омраза, кой?
Да беше дал
и двойно прошка!
Да беше двойно
голишарчета родил!
Светът е труден, Лили..
Ражда болка
и абортира доброта...
Поздрави! |
]
Re: Отпътуване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.09.2008 @ 22:24:50
(Профил | Изпрати бележка) | Чувствам се една от малкото голишарчета - не умея да мразя! Но не знам дали това не прави човека по-нещастен, Лили, по- неприспособим към вълчия свят, в който живеем.
Не мога овълчена да ръмжа,
заплахата да скърца в мойте зъби
и като меч езика да държа...
Така се изповядва лирическата героиня в едно от моите стихотворения. Но когато я срещне той, Аз-ът, какво и остава? Тя е наясно, че в "съсиреци" са хвърлени зърната на човечността и ще се удавят "в нечистите води", но продължава да върви в своя си път, метнала
"...самотата си на рамо/ със късче ненаръфано небе".
В това стихотворение видях душата ти като в огледало, Сребърна,
и я прегърнах като своя посестрима... |
]
Re: Отпътуване
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 09.09.2008 @ 20:30:44
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Лесно е някак да се пазим от братята до себе си и трудно сякаш е да пазим себе си от окучване- за да не се пазят от нас...
Почитания, Сребърна! Много добро стихо! |
]
Re: Отпътуване
от kristi на 09.09.2008 @ 20:42:23
(Профил | Изпрати бележка) | Забавих се с коментара си, Лили, защото направо си бях отпътувала, проплакала като голишарче. И ако не беше лудостта, която и в такива моменти ме спасява, със сигурност черното око щеше да ме погълне.
Тази ти изповед и болка вече е принтирана и е на един съвсем непретенциозен лист, окачен на стената срещу мен, от която няма как "да избягам", ако съм избрала варианта да общувам, ползвайки клавишите на клавиатурата, мишката, и да се радвам на намигването на бандюгата- компютър.
Благодаря ти! |
]
Re: Отпътуване
от kristi на 09.09.2008 @ 23:31:03
(Профил | Изпрати бележка) | Има ли значение къде си "пипнала"? Това са мааалките подробности, които не променят голямото, Лили. Знаеш, че не обръщам внимание на "изпипването" на стиха, пуснат в сайта. Не че не уважавам прочелите го. Но тук е преди всичко емоцията - разрошена, каквато ме е луднала да пиша. Когато този текст се подготвя за хартиен носител- сетивата се "тушират" и се преработва. Поне за мен е така. Говорили сме...
А аз винаги съм "тук". |
]
]
Re: Отпътуване
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 10.09.2008 @ 17:23:06
(Профил | Изпрати бележка) | Лоши сме... мхм!
Да ти кажа, кучетата се по-добри от нас - споделям наблюдения и лични пристрастия.
Поздрави* |
]
Re: Отпътуване
от jelyaznovski на 14.09.2008 @ 17:14:23
(Профил | Изпрати бележка) | и друг път съм те закачал за поетичната ти женственост. тук додавам: няма изненада, жените са по-песимисти, но само на несетивно равнище. върни се, върни се...
мале какви работи знае дяд желяз.
и от мен поклон, златна! |
]
Re: Отпътуване
от Kalatea на 23.09.2008 @ 16:36:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Невероятна поезия - страстна, туптяща, гореща... Усмивки! |
]
Re: Отпътуване
от k2 на 30.09.2008 @ 00:02:42
(Профил | Изпрати бележка) | "Единственото, което не мога да простя на Господ, е че го няма!"
:))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 883
ХуЛитери: 7
Всичко: 890
Онлайн сега:
