автор: nikoi

В градината поникнаха чадъри-
(през есента така се пази суша).
Под тънките им шапчици земята
очакване за дъжд ми зашептя,

но той ли е отвикнал да говори,
или пък аз отвикнах да го слушам?
Не зная. Но се виждат от прозореца
единствено чадърени цветя.

Измисли моят сън зелени облаци-
(в съня така се бъркат цветовете).
И люлякови капки ще измисли,
преди да го прогони утринта,

преди да пламне в розово небето
и старото ни слънце да засвети..
И ще дотрябва може би чадърът
от покрива горещ да полетя...