Отлагахме зори и залези,
отлагахме... мечти.
Отказвахме да минем разстоянията,
отлагаше ги... ти.
Но аз прикътах някъде в сърцето
горещите следи...
Не спирах да те чакам,
да те имам...
Мечтаех... за преди.
Сега отвън е свилено злено...,
ухае синева
В прозореца ми...
гледа мълчаливо
красивата
луна.
Отвън е нощ...,
но ден отложен чака...
Отвън е мрак...
пристъпва светлина...
Отвън съм аз...
Недей да ме отлагаш.