автор: Agaq

Аз съм вещица.
На живо съм по-хубава,
от колкото на снимки.
Излъчвам секс,
винаги съм нахилена
и влюбена.
Все витая из облаците
и лапам мухи.
Чета вестник отзад напред,
не си слагам захар в кафето -
пия го студено и с мляко.
Нямам бръчки и силикон -
гърдите ми са твърди,
мога десет деца да откърмя,
да налюбя стотина мъже,
да се скрия в очите им,
зарове да играя - на вързано,
руска рулетка
или да стрелям от упор -
без заглушител.
Имах девет живота -
котешки -
в последният се овълчих -
хъски станах -
животинското търсих,
че човеците с вълчите нрави
оголват венци.
Страх ме е, че са станали по-вълчи от мен!
Яд ме е, че зъбите ми затъпяха от толкова късане
на собствена плът!
Изядох си занаята и днес съм просто човек-
обикновен, във рокля.
Не ми пука за марката,
важно е да се обръщат мъжете,
да посвиркват
или да изтрелят покана за бърз секс
в близък мотел.
Измислих си нов свят.
Днес.
Само до полунощ ще съм вещица.
Да ми е честит
83 тият Рожден Ден!
Чакам си корабът - дървен,
кладата,
може би шепата пепел
и оная, другата,
дето цял живот ме сплашва.
Тази нощ, в полунощ -
ще ми резне късметът.
Една молитва поне да бях научила,
да не ми е толкова страшно...
Тик-так...
Само четири минути делят ме от ада.