автор: valka

Когато те нагазвам до колЕне,
за повече не смея -
даже в мислите,

мълчиш.

И ми прощаваш времето,
в което те пилея.

Когато те докосвам през въжетата
на всички котви,
впили нокти в сушата,

болши.

И знаеш, че е нужен
остров,
порой,
и мост.
За да се случа.

Когато обезсмислям тишините
и погледите ти завързвам здраво,

разбираш.

Когато те нагазвам до колене
е време.
Да се давя.