автор: PAWLETA

Болезнено тиха ноща се промъква
застива в огромен безкрай
луната красива зад облак се скрива
и път светъл в небе не чертай.

Звездите блестят в свойта стара одежда
с невиждана нова изкра
а вятъра буен листата подрежда
върти ги в небесна борба.

На фона на тази огромна вселена
човек муден бързо живей
преглежда, подрежда и бавно се свежда
не иска и нищо не знай.

Ех време поспри се, обратно върни се
и спри своя ход само миг
тогава с човека безумен здружи се
и свойте тайни издаи

Тогава ноща не ще да е страшна
със своя огромен безкрай
луната красива не ще да скрива
и път светъл в небе ще чертай.