автор: roza1

Напразно сбирах всеки миг
и в спомен го обръщах.
Като часовник , без стрели
отивах и се връщах.

Не ме боли от самота-
претръпва се от болка.
Боли ме, че за пролетта
ще бъда бивша сянка.

Тя няма да ме разцъфти
в красива, нежна клонка.
Тя няма да ме оплоди-
без теб ялов е живота.

Ще ме пилеят ветрове
с кръстосани посоки.
Ще ръфат диви любвта
в трънака на живот.

Ще се изроня в прах,
ще се трупам в спомен,
ще бъда вълчи вой
до всяка твоя стъпка.

03.09.2008