автор: rad72

* * * Защото е съблечена до корен.
Това понякога е толкова досадно.
За теб не е оставила възможност
да плъзнеш с дъх дантелата по рамото.
И как да се препънеш, без да искаш,
когато фината извивка на гърба й
удавящо потича върху устните.
А върховете на очите й са бели.
По-бели от съня на бебе.
Сигурно за това не я прегръщаш,
преди да скриеш длани във джобовете.
Щом жаждата простене в облекчение,
отърсена от езерната всеотдайност.
Тогава, може би, ще се завърнеш
по черните контури на косата й.
Там някъде се беси самотата.