Непринудената птица кацна
на рамото ми в онзи ден.
Непринудената среща спря ме,
на педя от едно лице.
Непренудена усмивка светна,
а после се смути.
Непренудена надеждата роди се,
в моите усмихнати очи.
Непринудена ръка пристъпи,
пространството на моя свят.
Непринудена охота в погледа ти
аз открих и я познах.
Непринуденото щастие пристигна,
и всичко то ни завеща.
Непринудена дойде след време,
онази моя голота.
Непринудените ласки скриха
лицето на една луна.
Непринудени целувки аз усещам,
все още...
Непринудено се питам-до кога!?
21.07.2004