автор: radi_radev19441944

гротески


Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга” и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма никаква интрига. Царят не се разведе нито веднъж със законната си съпруга; толкова ли няма там някоя готина принцеса да го свали. Да не би да е импотентен?”
„Какъв ти цар – викам – ма жено, то това си е обикновена република”.
„Така де – не цар, а император” – отговаря тя компетентно и хуква към телевизора да не изпусне поредната серия от „Дързост и красота”.
Както и да е - прибавих към текста един мимолетен флирт, колкото за освежаване на темата, но не си позволих да изляза от рамката на някакви съвсем платонични моменти, щото хич не иде в такава колосална студия, където се цитират Аристотел и Юлиан Вучков, ни в клин, ни в ръкав да цъфне и някоя розова мелодрама с охкане, тръшкане и въздишки на влюбени принцеси. Де да беше само това, но приятелката ми от един литературен сайт, с която се засичаме в чата и споделяме мнения в сферата на висшата естетика: цитати от Хегел, Джогашвили, Андрей Слабаков – хвърли едно око и също прояви загриженост:
„Ама как така, та те нито веднъж ли не се изчукаха?”
Е няма отърваване, позволих си мимоходом някаква среднощна забежка на главния герой – важен политически фактор в република Мбадунга, за да разсея скуката, щото не може то да си останем само с лозунги и декларации. Приятелят ми доцент Янев от факултета по литература и той изказа опасения:
„Виж сега – забравил си споменеш, че в Локото имаме двама състезатели от въпросната република, които се справят перфектно с тактическите задачи”.
Ами криво-ляво замазах положението и си рекох:
„Слава богу, че не се сетиха да цъфнат и жълто-черните запалянковци на Челсито. Тогава хептен ще я втасаме”.
Доктор Г пък подхвърли, че било много сухо: липсвала поезия, липсвала романтика; няма ни принцове, ни Пепеляшки - изобщо – постна работа. Е добре – майната му – те ти принцове, те ти и Пепеляшки. Байгънясах вече. После пък се заяде редакторът:
„Абе каква е тая политика тук; то това си е чист любовен роман; я хайде да не разваляме хубавата работа; дай да прибавим и малко порно и играта ще заспи. Това ще е най-новият български бестселър; читателят точно от такива неща се интересува.” Мислих, мислих; рекох си - прав е човекът, има резон в съветите му, я хайде да подлютим малко манджата. Въртях, суках, играх си още няколко месеца и трудът ми вече придобиваше завършен вид, съчетавайки сполучливо любовта с астрономията, футбола с естетиката, политиката с порнографията, което по принцип никак не е необичайно. Тогава цъфна отнякъде и спонсорът – едно дебеловрато копеле – много загрижен за културата в България, попрелисти тук-там и отбеляза строго:
„Общо взето не е лошо, но никъде тук не виждам ролята на големия бизнес, а и моята лична роля”.
„Но нали още в увода съм отбелязал вашата немалка роля за финансирането на проекта”- опитвам се да го убеждавам аз и моментално получавам пристъпи на разстройство; добре че тоалетната е близо.
Както и да е - наложи се да правя нова корекция, където надълго и на широко се подчертаваше решаващата роля на моя спонсор, който - в края на краищата - се оказа едва ли не върховен вожд и покровител на въпросната република Мбадунга. Все пак извадих малко късмет, че всичко това се случваше след падането на Берлинската стена, та не се появи някой амбициозен партиен секретар да ме убеждава, че е редно да упомена за категоричната роля на партията и лично на нейния пръв ръководител другарят Бимбашев – верен приятел на народа на република Мбадунга.
Така най-накрая, четивото придоби следния вид. Цитирам някои извадки от най-важните моменти на тази впечатляваща история:
Република Мбадунга получи независимост след великата сексуална революция под мъдрото ръководство на цар Оху Боху, когато бяха прогонени всички политици, гейове и евнуси от опозицията и укрепна духът на народа. Тогава Пепеляшка отново си загуби едната обувка, и тя бе намерена от странстващи рицари на връх Рожен, където предната вечер група самодиви без никаква премяна танцуваха под звездите, с надежда да се появи принцът на бял кон, но принцът се бе натряскал като талпа; направо падна от коня и лежеше в канавката - кьоркютук; не забеляза нито самодивите, нито Пепеляшка, която накрая се разплака от жал и си тръгна боса, завалията.
Самият кон се оказа магарето на бай Исмаил, който пасеше козите по чукарите на Чернатица и нямаше никакво отношение към въпросното културно събитие, но разреждаше ракията с мента. В края на краищата крепостта не издържа на напъна и цар Оху Боху триумфирайки се възкачи на престола на републиката след което в знак на помирение бе изигран футболен мач, където Локото доминираше и загуби с минимален резултат. Когато работата се поуталожи и народът взе властта в свои ръце, стана ясно, че обувката на Пепеляшка още се търкаля там – на самодивската поляна сред купища кашони и празни бутилки, а принцът – махмурлия от снощи, сънен и гурелив – пиеше бира за изтрезняване под една сянка. После едва отлепи очи и изгрухтя на висок стил:
„Онази отрепка пак си е зарязала обувката на пътя ми; писна ми да и обяснявам, че на мене дамски обувки не ми трябват – хеле пък с високи токчета. Няма да миряса ей!”
„Трябва да е била някоя пияна поетеса и много е ритала в тъмното – поясни старшият сексолог на царя – снощи тук едни перковци ревяха и брояха звездите.”
„Майната ти перковци! Ревеше магарето на бай Исмаил, а перковците рецитираха стихове – коригира го принцът.- Тя - обувката е на онази същата Пепеляшка, дето все се навърта около гювеча. Много обича да се прави на принцеса.”
„ Ега ти принцесата; като гледам тази обувка е най-малко 44-ти номер и не е златна, а черна – производство на „Флавия” Пловдив.”
Така или иначе революционният кипеж в република Мбадунга приключи благополучно и царицата откри една вечер в брачното ложе на царя една поетеса по монокини. Попита я какво търси тук, а тя отговори, че е дошла в полунощ по лунните пътеки да събира звезден прах и да рецитира стихове, но това обяснение явно не бе достатъчно за Нейно Величество и тя грабна една чепата гьостерица, за да въведе ред в държавата. През всичкото това време Локото тренираше усилено и за малко щеше да реши мача в своя полза, ако не беше оня калпав съдия – мамицата му продажна – дето призна два ачик спорни гола на противника, въпреки че бяха вкарани директно от тъчлинията, когато вратарят отскочи за малко до тоалетната да се облекчи, щото имаше зор - сиромаха; впоследствие разкритията показаха, че на полувремето конкуренцията е сипала в ракията на човека голяма доза очистително. Малко след поемането на цялата власт цар Оху Боху проведе решителни реформи в икономиката и културата и наложи строги закони с оглед европейските приоритети.
Точка първа от конституцията гласи дословно: „никой няма право да ляга при жената на съседа, освен ако не бъде специално поканен, нито да краде от бананите на съседа, ако не е гладен.” В резултат на което се оказа – параграф втори от конституцията – че „можеш да откраднеш жената на съседа без да си гладен, а също така можеш да легнеш при бананите на съседа без да ти се спи, но трябва да внимаваш между другото, съседът да не прескочи набързо при твоята жена и при твоите банани”. Освен това в параграф трети е подчертано, че можеш да ядеш от бананите, но не можеш да ядеш от жената. Особено е нежелателно от естетическа гледна точка да се консумира в суров вид. Що се отнася до поетесите – параграф четвърти – те имат право да посещават чужди галактики и чужди съпрузи само добре изкъпани и депилирани, но не е нужно да бъдат обезкостени и намазани с лютеница. Нито поетесите, нито съпрузите. По този начин мирът в република Мбадунга продължи почти цяла година, след което се намесиха политическите сили и играта загрубя. Много вождове – един от друг по-мъдри и по-справедливи искаха да седнат на престола на цар Оху Боху – сини, червени, жълти, пембени и размахваха програмните си декларации пред възхитения електорат, който от своя страна чакаше в надупено състояние. Като последен писък на модата, заедно с поетесите, бананите и звездите в републиката триумфално навлязоха чалгата и големият бизнес предимно от охранителната сфера и застраховането. Бяха застраховани всички бананови плантации, диамантените рудници на Марс, разсеяните и кълбовидните звездни купове по периферията на Млечния път, както и галактиките от свръхгалактичния куп в съзвездието Косите на Вероника, а също така спортния екип на Локото, левия крак на централния нападател, свирката на рефера, междубедреното пространство на секс примата от дворцовия антураж и важен елемент от интимната анатомия на Н.В. Имаше предложение поетесите да бъдат включени в една хуманитарна програма в помощ на развиващите се страни, където да обучават подрастващото поколение на безопасен секс, но царят на републиката наложи вето на проекта под предлог, че те са особено нужни в настоящия момент, предвид есенните културни мероприятия в Пловдив, Хасково, Белозем, Столипиново и други културни средища. После, както беше редно, демокрацията се затвърди трайно в държавата и политическите сили седнаха край чевермето да си поделят големия кокал. Борбата на идеи се превърна в борба за кокал. Всъщност, в република Мбадунга идеи никога не е имало; съществуваше опасност да свършат и кокалите, но слава богу, в критичния момент царят пи една ракия и взе мъдро решение:
„Край! Ставаме европейци!”- извика той и всички възторжено скандираха: „Ура! Напред към Европа!”
Само че Европа страдаше от гъдел; започна да се дърпа и да капризничи като ощипана мома, та трябваше да и се прави еротичен масаж, придружен с духане на супата и потупване по дупето, при което мероприятие взеха участие видни специалисти от държавна сигурност, футболни величия и босове от туристическия бизнес. В похода към Европа най-напред се наредиха много принцове на бели коне или по-скоро бели магарета, така че жабите за целуване свършиха и се наложи да бъдат вписани в червената книга; самите принцеси излязоха по монокини край магистралата и стълбищата на хотелите, за да си говорят за безсмъртието на душата с гастарбайтерите и шофьорите на тирове от близкия изток, което много помогна за издигане културното равнище на тези труженици от транспортния сектор.
„ Вашата мамка европейска, – ревна гороломно цар Оху Боху - /много е впечатляваща тази думичка „гороломно”/- давайте тук парите или ей сега ще ви разкатая фамилията!”
„ Не думай, холан; за какви пари говориш!?” – шашнаха се европейците.
„ Как какви – онези същите… Давайте докато не съм изпратил нашите момчета от охранителния бизнес да ви научат на обноски и нашите момичета от магистралата да ви пребъркат набързо джобовете! Парите от Фар и Сапард – тук и сега!”
„ Олеле недей! Съгласни сме, че вашата кауза е справедлива, но…”
„ Няма никакво „но”! Ще ви изпратя Албена Вулева, ще ви изпратя Волен Сидеров, ще ви изпратя хумор от националната телевизия…”
„ Сакън, чакай малко! – писнаха изплашени европейците – Ще ви дадем парите по Фар, но по Сапард не можем, щото имате пропуски в екологията.”
„ Какво, какво ?! – ядоса се не на шега Негово Величество – Няма да давате ли? Тогава ще ви изпратя още гейове, още депутати от управляващата коалиция и лично премиера, които да преговарят. Аз няма да си играя повече на шикалки”.
„ Леле - мале – имай малко милост! – работата ще се уреди, само трябва да се реши проблема с корупцията и организираната престъпност…”
„… Море, що не ви таковам мамата набързо, ами съм седнал да се занимавам с вас! Ще ви дам аз една корупция и организирана престъпност. Значи изпращам в Брюксел милионна армия от поети и поетеси да ви декламират и да ви пеят, докато ви дойде акъла. До тук! Възражения не приемам…”

Р