Една врата отворена остана,
една врата без брава и живот...
В тази къща никой не се връща,
всичко тук е старо, в пепел,
на прага ветровете се обръщат,
вплитат се във мен и чувам ехо
на тихи стъпки, шепот нежен.
Вратата скръцва–бавно се отваря
от смях звънлив и стара песен
на огъня в камината изгарящ.
Угасва ехото и пак е пусто,
вратата стене с мъка и се люшка,
рамо няма кой да и подложи,
за да не удря студ и зла вихрушка.
Една врата разтворена остана–
една врата без брава и живот,
една врата–дълбока рана–
все пак, една любов...