автор: nironi

Животът ти не е един човек-
ми каза, после ми прошепна: Ти си ми живота!

Дървото ти не бе повехнало,
а си отиваха от него соковете му-

като през есен.

Стояха птиците ми в неписукалите ти гнезда-
ятата им се стапяха в миражите на юга,
мечтаеха да вкусят зимата ти в януари,
да покълват от вълчия й студ.

Тогава ти ми се усмихна
с очи на незапалена камина:
-Не се страхувай, каза, ще ги топля
врабчетата ти.. като всяка зима.