автор: PLACEBO

Здравей, Шушумиги!
Зарадвах се на писмото ти! Снимката ти е странно весела за мене! Толкова много коли и компютри на едно място, събрани накуп, не бях виждала! Страхотна шарения! И ти, застанал там – усмихнал се с цялото си сърце!
По повод снимката, която ти пратих и за която ме питаш в писмото си. Тя е правена миналата есен. Радвам се, че не са ти убегнали цветовете.Сега ще ти обясня кое какво е.
Там съм аз, застанала пред много зеленчуци, които купих, за да направя от тях традиционната българска “zimnina” – “lyutenica” и “turshiya” – тези думи ти ги пиша в кавички – не ги зная на английски, а и нямам в момента речник под ръка. Зимнината е всичко онова, което в България домакините консервират за зимата – свежи плодове и зеленчуци. Това е част от нашата традиция – във всяка къща да се приготвя зимнина – вкусна и витаминозна.
Точно пред мене на снимката са червените камби – правилно си забелязал, че цветът им реално е много наситен и много трудно би могъл да се нарисува. Ти наистина ли опитва да постигнеш този цвят? Смях се, като четох в писмото ти как си слагал ту светъл цинобър, ту черешово червено, и най-накрая си изхабил тубичките, без да имаш успех!
Възхищавам се на Природата, че може да създаде такива шедьоври откъм цветове. Между другото, в България плодовете и зеленчуците са много красиви – с колоритни и силно енергийни цветове, не съм срещала другаде подобни красоти. До камбите са доматите – червени и зелени. Зеленият цвят на малките доматчета е също много особен – светъл, млечен и много спокоен, нищо че предразполага към малко студенина като цвят. Жалко, че няма как да опиташ да похапнеш от тази вкусотия – зелени доматчета с магданоз и чесън. Отдясно на мене са морковите и патладжаните – два зеленчука, които си подхождат и като вкус, и като цветове! Опитвал ли си се да добиеш с боите си патладжанения цвят? Аз многократно се опитвах, но не мога да докарам блясъка му. Същото е и с цвета на люспите на лука. Него нарочно съм го сложила най-отпред, като ме снимаха – за да се види златния му цвят – неописуемо красив.
Онова, металически сивото кръгло нещо с две дръжки, за което пишеш, че никога не си го виждал – то е затварачка за буркани. Тъй като е въпрос на чест всяка домакиня да направи сама зимнината за семейството си, всичко се прави ръчно, и бурканите се затварят ръчно. Механизмът е прост, даже не се изисква и сила, а само да знаеш как да работиш с него.
За илюстрация ти изпращам една снимка, която вчера направих специално за тебе – дъщеря ми ме фотографира. Там демонстрирам точно как се поставя затварачката върху буркана. Бурканът напълних с орехи, за да не седи празен. Орехите са още един дар на Природата, с който България е дарена! Зад мене се подава разцъфналото каланхое, с оранжево-червените му цветове, на места вишнево-червени, пембени и тъмно-розови.
Ако успееш да дойдеш през лятото, ще пием ракия – това е наша традиционна напитка, наподобяваща вашето саке – под големия орех в двора на старата кирпичена къщичка на баба ми, на фона на синьото небе и боровото зелено на гората! И ще имаш възможност да се насладиш на богатството на цветовете в моята слънчева страна!
Сърдечни поздрави!
В очакване на твоя отговор,
твоя българска приятелка!

------------------------------------------------------------------
Евгения Маринчева