автор: snejen_bor

Вейкат балните си рокли
петуниите ,щом
с поглед ги полях.
Мушкатото
червено се ухили,
окъпах го и него
в смях,
а твоят смръщен тъжен
поглед ,
просветна в ореол,
щом милно палнах с
поглед :
Прощавай,
влязох с
взлом.
Кафето закипя във
шемет,
разплиска се с любов.
Какво ти трябва хей,
човече ,
в този свят суров,
една прехласната
усмивка ,
един южен поглед мил,
една
задъхваща прегръдка
и ето ,виж, не си
унил.