автор: mechtaq_za_teb

Ще минат месеци, а може би години.
Дали ще се запомним ний със теб?
След мигове вълшебни и така красиви,
как станахме един към друг от лед!

Очите ни, те вече се забравиха.
Сърцата изгоряха, но остана белег в тях.
Душите ни от мъка се опариха.
Остана пепел и един лъжовен прах!

Мечтите ни, те вече се погубиха!
Лъжите смачкаха ги. Няма вече.
И аз и ти отдавна се сбогувахме.
Нежностите отлетяха надалече!

Различни сме. Потънали във мрак.
Чужди сме. Познаваме ли се със теб?
Нараняваме се пак и пак, и пак.
Така ще бъде за напред...

Душите ни са вече непознати.
Разлюбени, до болка натъжени!
И щом мираж била е любовта ни,
oт тук нататък нека бъдем разделени...