автор: sradev

Границите на езика ти са граници на света ти.
Витгенщайн

Аман от граници рече човека и ги ритна настрана. Езика му е жив и светът му е жив. А живото я кара през просото, гората и дори океана и хич не му пука.

Казват, че езика на граф Корженьовски е много по-богат от езика на Шейкспиръ, но все пак това са само части от англоамериканският. А той е богат та чак пребогат - милионер си е. И верно - има десетки думи за каруца и стотици за черга, ама дали това ти върши работа за Твоя език?

Твоят език.
Ти в него търсиш етикети за твоите възприятия, твоите чувства, твоите мисли. Некой мое да ти кае, че твоето "обичам" е хептен същото като "обичам" на баба ти и ще започне да вади дълбокомислени изводи от крачолите и ръкавите. Но ти чувстваш, че тия изводи убиват чувствата и то заприличва на "карай си колата". Така става и с другите ти понятия - те имат подобни етикети, но нямат за теб същото значение. Твоят "горчив тоник" е много по-сладък от моят "сладък тоник"*, а твоето "сладко кафе" е много по-горчиво от моето "горчиво кафе".

Измерими понятия
Горните примери са за измерими понятия. Вадиш един аршин (пардон, изваждаш кралският си пръст от носа и до където стигнеш - там е един ярд) и мериш с него колко от кое да смесваш и си доволен, че "сладко" е 147ккал, а "горчиво" само 2 кал. Ама аршина ти не работи дори и тук.

Неизмеримите
Ритъма на сърцето ти си е твоя лична работа и точна твоя характеристика. И като "чувстваш със сърцето си" то е чувство несравнимо с чувствата на баба ти по нейното време. Не, че нечие сърце е някаква всеобща мярка, но световете са различни а и хората в тях също.**
---------
тук ръкописа се скъсва поради привършване на кафето и тоника


* 2 части тоник 1 част отвара от пелин
** тривиално твърдение извлечено на 1 ярд