автор: hudojnika

         Принос към включването и на България за безвизов режим между САЩ и БГ.

         Нали съм си талантлив над средното ниво, даже по-към горната граница, взех, че издадох нова книга. Хем се бях опарил от предните – финансово невъзвръщаемо.
         Не можах да я книгоразпространя, както имаше навремето такова монополно предприятие. Наследниците им ми искаха 50 % от постъпленията. Не ги интересуваше колко съм дал за печат, хартия, предпечатна подготовка и прочие разходи. Помислете, викат, до утре. Ако сте съгласни с условията, заповядайте. Ако дойдете след два дни – вече 60 %.
         Други по-малки фирми, пък излязоха по-големи дяволи и лешояди. Емен-емен да им доплатя, че да я продават като тяхна си.
         Не ми излезе по-евтино и да я раздавам на приятели и познати по света и у нас – плащах златни пощенски разходи. Най-непознати ме спираха: – Вие ли сте оня с книгата; аууу, че е хубава… ще ми надпишете ли екземпляр… и един за съседите; да Ви имаме за спомен…
         Или: - Много се гордеем с Вас… то сега с това безпаричие, иди, че и книги купувай…
         Чиче, вика племенницата ми, доста отдалечена родословно, нещо като извънщатен съветник, учи мениджмънт плюс още нещо такова, имаме си доверието. Голям си мухльо, ще знаеш, вика. Не стига, че онези две мои дружки, дето те либят от разстояние, а ти си безхаберен и си си закофарил зипа на дюкяна за въжделенията им, ами и стоката си, дето хем е стока като стока, не можеш да лансираш. С какво ще ги водиш по заведения и прочие сладости, като ви назрее моментът. Реклама трябва да сътворим и то – дейна, пробивна, зашеметяваща и с екстра екстри. Да, бе, мрънкам, то такива реклами, хем и да не са банални – под път и над път… по дърветата растат. Тебе ще чакам аз, да ми се натуткаш, вика! Нали си имам саде едно чиче… дай да си те цункам – ето първата стъпка. И подава новинара. Красиво каре – нещо ново в света на литературата, пише, известният ни писател …аз, демек… ползвайки случайна връзка с Консулския отдел на Съединените американски щати, и с Тяхното просветено съдействие за по-нататъшното развитие на стародавните ни връзки между двете страни, правят следното съобщение…
         И на няколко реда, сбито и ясно, съобщава, че за развитието на културния обмен между двете Велики страни… каквооо… в областта на културата… така по-може… за всяка закупена книга от небезизвестния… и прочие автор, ще прилагат за желаещите, като Екстра на екстрите - безплатна виза за САЩ… Ни повече, ни по.малко!
         Представете си последствията… Бях многократно и с преигравания обучен от племенницата ми как да се държа.
         Консулският отдел на Посолството на САЩ реагира светкавично. Звукът от спирачките на служебната им блиндирана кола изскърца под прозореца ми и се разположи тревожно в нервната ми изопната система. Представителят на Консулството все пак беше дипломат и джентълмен – не ме разстреля веднага. Колко книги имате ОЩЕ, пита. Не се безпокойте, имаме, макар и тиражът да е ограничен. Колко екземпляра ще закупите, питам невинно и съответно колко визи ще желаете… Мога ли да видя книгата и съответно визата, пита Негово Превъзходителство. Разбира се, казвам… и подавам книгата. А визата е на страница четиридесет и шеста. Трескави ръце разгърнаха на посочената стра-ница с разказа БЕЗПЛАТНА ВИЗА ЗА САЩ – ГЛАДНА КОКОШКА ПРОСО СЪНУВА. Визата, казвам невинно, е неразделна част от книгата. Нали, казвам, българите сме известни с високото качество на изработката на различни визи. Та, колко екземпляри ще желаете…
         Вземаха десет, за български говорящите служители в Посолството на САЩ.
         Не завиждайте – и така добре стартиралия бизнес не потръгна… тиражът отново се изчерпва в графата Подаръци.

         Велимир ПЕТРОВ