автор: LIULINA

Събуди се и се включи радиото по навик.Направи си на газовия котлон в едно старо и излющено джезве сутрешното кафе.Гадеше и се от него, но навика не можа да преодолее.
Мързеше я крайниците и се надуваха и всичко я болеше.Вече наближаваше десет часа сутринта.По едно време се заслуша в радиото.Споменаваха името на нейния човек и за някакво двойно самоубийство говореха.Тя се заслуша по внимателно и изпусна чашата с кафе върху краката си.Половин час седеше като вцепенена.Не знаеше какво да предприеме, как да реагира и изобщо какво да прави от тук нататък.Край!Живота и отиваше по дяволите.Нямаше да получи обезщетението което заслужаваше за всичките тези мъки и нямаше на кой да остави това дете което разваляше игурата и и никога на ба желала.Нави се заради огромната сума която и предложи този мъж.Как не го беше срам след всичко което и причини да се самоубие?Седя и се чуди, дали да пререже вените си или да глътне приспивателни.На вратата се позвъни,беше пощальона.
- Госпожица Първанова?
- Да именно да?
- Нося ви разписка в пощата ви чака запис, ако искате се разпишете.
- О да разбира се! - разписа се и затвори вратата.
С нетърпение се облече и тръгна към пощата.Влезе и подаде с треперещи ръце разписката на гишето:
- За запис?
- Личната ви карта моля?
Тя се порови в дамската си чанта и слава богу намери картата:
- Заповядайте. - Трепереше, дали това бяха пари от самоубилия се.
- Сумата коята трябва да получите е много голяма възлиза на стойност един милион лева.Не мислите ли,че ще ви трябва охрана?
- Да май ще ми трябва. - Да това бяха парите обещани от него.Значи все пак преди да умре се е сетил да я обезщети.Това я зарадва.Ами сега какво да прави?
- Вие имате ли охрана която срещу заплащане да ме ескортира до дома ми?
- Тук не, но наведете се ... - тя се наведе - синът ми има охранителна фирма, подайте си ръката.Това е визитката му.Обадете се и след половин час ще имате и ескорт.За жена и при това във вашето положение ...
Тя побърза да набере номера от визитката.Стоеше пред пощата с джи ес ем в ръка и се оглеждаше все едно беше обрала банка.
След половин час дойде и охраната:
- Здравейте вие сигурно сте Първанова?
- Да а вие сте от фирмата за охрана.Колко ще ми искате?
- Около 1500 лева става ли?
- Дадено. - Стиснаха си ръцете.
Бяха с бронирана инкасо кола.Тя пое големия пакет от служителката в пощата и се качи в колата.
Сети се, че има сметка в ОББ и реши да внесе парите в нея.Откри и картата и с инкасото потеглиха към най - близкия клон на банката.
Влезе с охраната в банката.Трепереше.Изчака си реда търпеливо и се усмихна малко изнервено на една от служителките:
- Искам да внеса пари по сметката си.Става дума за деветстотин и деветдесет и пет хиляди лева.- както си стоеше така и слушаше служителката изведнъж опули очите си като монети от сто лева на цяло.
- Ама разбира се.Госпожица коя казахте че, сте?
- Любляна Димова Първанова.
- Дайте картата с номера на сметката. - Тя подаде картата и зачака.
Служителката излезе иззад гишето и запраши нанякъде.На Любляна и стана доста горещо.Ту горещи ту студени вълни започнаха да лазяг по тялото и като мравки.Огледа се.Охраната и и смигна да не се притеснява.Стисна пакета още по - силно в ръце.Служителката се върна:
- Да всичко е наред сега ще ви издам документа и можете да внесете сумата на касата.Тя ще се влее в банковата ви сметка и най - рано утре ще можете да теглите от банкомат с дебитната ви карта.
- Да благодаря.
- Ето заповядайте и сега на касата.
Всичко стана толкова бързо.Накараха я да попълни и декларация от къде са и тези доходи и тя попълни като снимаха квитанцията от пощенския запис.
Разплати се с охраната и се запъти към полицейското управление.
Там разказа на полицията как е забременяла показа им и документите от инвитрото и договора, който бяха сключили със самоубилия се господин.Те само кимнаха с глава и казаха, че нищо не могат да и помогнат.Препратиха я в редакцията на вестника, който пръв беше отразил случая.
- Добър ден! - намираше се вече в редакцията и поздрави една служителка.
- С какво мога да ви помогна? - запита я млада луничава девойка усмихвайки и се любезно.
- Аз искам да знам, към кого мога да се обърна по - случая с двойното самоубийство?
- Към мен, защо? - девойката видмо се зайнтригува и очите и светнаха.
Тогава Любляна и разказа цялата история.Девойката записа и през цялото време се усмихваше твърде любезно.Ставайки от стола на Любляна и прилоша, усети че, губи съзнание.
Свести се в болнична стая на системи и едва можа да промълви:
- Къде съм?
Един доктор я погали по главата и мило и се усмихна:
- Бяхте много зле, но сега всичко е наред.Имате чудесни близначета.Момченца.Вие си почивайте, те са добре в кувиоз са.
- Благодаря докторе! - каза го и заспа.
На следващата сутрин се почувства сравнително по - добре, но на свиждане и дойде сутеньора и и тя разбра че той знае за сумата.Искаше дял.Заплаши я:
- Ако ни получа дял от онези пари ти си мъртва.
- Колко искаш?
- Четиредесет процента както обикновено.
- Добре. - каза го за да го разкара.Започна трескаво да разсъждава и взе решение.Стана много бавно и се отправи към шкафа с дрехите.Облече се и излезе оглеждайки се някой да не я види или спре.Болеше я от секциото на всяка крачка.Раната я дърпаше и и се виеше свят.Но тя не можеше да остане повече в тази болница.Поръча си такси, беше лятоь а тя трепереше от студ.В дрехите и все още имаше, три хиляди и петстотин, никой не и ги беше взел.
Каза адреса на шофьора и потъна в болката си.Когато стигна плати повече и застана пред офиса на нотариуса.Едвам се качи с асансьора до етажа му.Позвъни.
- Здравейте Любляна какво ви води насам?Четох за вас във вестника, вие не трябваше ли да сте в болница?
- Не задавайте въпроси искам да напиша завещание.Колко ще ми струва?
-Две хиляди лева.Нотариално заверено нали?
- Да но искам да завещая на още не кръстените си деца.
- Добре знам и за това толкова ще струва.
- Хубаво.Хайде на Пламен и Теодор, така ще се казват момчетата.Първанови.
Когато е готово ЕГН- то ще ти го донеса.Даде му парите и се върна с друго такси в болницата.
Не бяха забелязали отсъствието и.Съблече се и зачака.Три дена я държаха и и тя можа да види сладките си момчета.Едно непознато топло чувство я погали по душата.Гърдите и имаха мляко и тя се изцеждаше и ги хранеше с шише.
Почти беше влезла в деветия месец и за това малко стояха момчетата в кувиоза.После и ги дадоха в стаята.Тя се влюби в тях.Знаеше вече кой ще е Теодор и кой Пламен.Дойде денят в който попълни документите с имената и я изписаха от болницата.Покри се при една приятелка докато вземе актовете за раждане от общината.Веднага ги занесе на нотариуса да завери завещанието.
После заведе момчетата при майка си и баща си, който живееха в провинцията в едно село доста навътре в Родопите.
- Майко, татко това са внуците ви.
- Радваме се дъще.Четохме пресата и знаем.С радост ще ти помогнем.
- Благодаря!
Тя ги кърми и тази нощ.Рано на разсъмване влезе под душа и не излезе.
Вестниците публикуваха следното съобщение:
" Младата проститутка която наскоро роди близнаци от самоубийците от еди къде си беше убита в банята на родителите си.При аутопсията установиха че, е починала от задушаване.Била е удушена."