автор: stallion

С години те забравям всяка сутрин,
прекрасно ангелско момче.
Балансирам натежалата си чутура
с високо вирнато дупе.

За да уравновеся сърцето в ляво,
баласта сипвам в черния си дроб.
Но и гумичката на Амурчо не успява
да изтрие спомена за първата любов.

Лицето ти е картата на Рая,
прости ми, бях невеж и заблуден турист.
Миговете с тебе са безценният подарък,
който всъщност ме крепи щастлив.