автор: mariq-desislava

Когато градовете са без имена
и хората са мрачни без причина
в мен всичко се обръща
и заживява по свой начин

Птиците не пеят,
замлъкват веселите песни,
обесени висят нашите надежди,
на показ, изживели дните си

Тогава имам чувството,
че съм ненужна сама на себе си,
че всички са влюбени
единствено в небето си

Тогава на света посърнал
се люлея,
слушам " Нирвана "
и прегръщам безкрая

Дори един ден животът да свърши,
знам, че на земята- временно излята
съм била душа на заем,
изкихана от боговете в миг на деменция пролята