автор: elsion

Потече тюркоазената вечер
по цветния мотив на водна чаша,
размиха се безшумно цветовете
и плисна от небето тишина.

В дома ми влезе тъмен нощен вятър,
и сенките в ъглите разлюля,
по мрачната повърхност на стъклата
посипа фин, студен, вълшебен прах.

Просмука се дъхът му зад витрините,
затворили сто века самота...
Подхвана тъжна песен мандолина*,
по струни тънки от беззвезден мрак.



*"Но у всеки, мечти дето има,
спи тъжно една мандолина,
в празнина музикална от мрак"
Маларме