Гарванът във всичките ми сънища
Кълве си звезди – паднали
Инсомния е
И тази проклета сова,
която му дъвче перата
в тежките черни нощи,
и тези нейни звуци...
Как мразя птици!
Но този гарван ми напомня нещо
Като обратна същност е
На страховете ми
Жал ме е...
Колко е грозен само,
забиващ нокти в мрака
на собственото ми мълчание,
кацнал върху вените ми
грачи ...
Как мразя птици, Господи!
Прости ми
Зарди всичките ти ангели
Прости ми този гарван!