Когато умирам,
след твоите стъпки
нощта ми пищи
нощта ми те иска.
Разкъсва си
черната рокля
от страх,
че си невидим
в нейния мрак.
Когато заглъхваш
зад острия ъгъл
на друга врата
оставам сама
безмерно сама-
гвоздей
в стената на зима
с разбита глава.
Не слушай как стена!
Дъждът заваля-
охка с часовника
изтича с нощта.
Пусни си балади
те са добри
галят свирепо,
но от тях
не боли.
21.08.2008