автор: scenaristbg

Къде си отиде, стара приятелко,
коси оцветени със синя боя?
Изчезваш в простраството,
не оставяш адрес, риташ и хапеш, бягаш от мен,
къде си, къде си, писна ми вече,
да чакам да се върнеш.
Оставям те, тръгвам, отивай далече,
защото тъгата е сила, ти се връщаш с нея.
Ето, казвам махай се,
ти си идваш,
аз изчезвам и после бам! и си идваш.
Празна е къщата, клавиатурата спи,
но само до мен има нещо дето свети,
скача и вика, преграква и пак
гениален съм утре в нощния мрак.