Оголих
душата си
до
мрамор -
съзрях ъгълчето
на
усмивката
Сърцето спря
с разума
да спори
Притисна тръпнеща
гръд -
към развиделяващата
нощ -
направи му
възглавници
от чист
сияен
ден
Вятърът ме
среса
с изгрев -
утрото постави
в мен
Искаш ли
мили
да избягаш
с мен -
да пием
от
лудостта
на света