автор: sradev

предишно
далечно - спирка на времето АСМЕ

- Омръзна ми, - каза Хаймана, хайде да прескочим събитията.
- Не можем, - отговори му Паридай, няма наблизо спирка на времето.
- Ех, поне да намериме чародей или вълшебник да ни пренесе една година напред.
- Ами, ако смъртта ни чака по пътя, как ще я прескочиме?

Вървяха юнаците, вървяха без кола, без път, през пустиня обрасла с дървета, храсти, акации, розови полета, игриви поточета, слънчеви поляни, гиздави хълмчета, дивни треви и цветя, но никъде не срещнаха жива душа.

- Това рай ли е, ад ли е, що е?, запита се Паридай.
- Няма път, значи е ад, - отговори замислено Хаймана.
- Няма пари, значи е чистилище, - промърмори Паридай.

След една луна юнаците достигнаха до голям крив дъб по клоните на който растяха теменужки, праскови, картофи, мускат отонел, глогинки, беладона и доста други известни и непознати цветя и плодове. Ако под дъба имаше и печени пилета, то би изглеждал на раят на Брьогел. Така и си помислиха юнаците, гледайки дървото.

- Не сте прави, - каза дървото, това е прераждането.
- Тогава ти трябва да си било много добро дърво, за да се преродиш в градина.
- Нищо подобно! Избутаха ме обратно. Всичките, които бях засенчвал. Цветята умряха в сянката ми, на дърветата и храстите изпивах соковете, тревата засипвах с умрели листа. И те умираха. Свърши живота ми и духовете на погубените ме бутнаха отново тук. Борих се геройски, но те бяха по-силни, повече и дълго таили злобата си. Вижте, дори морковите и целината оставиха следи по мен.
- Не си ли щастлив сега, носиш толкова много различни живота.
- Ще трябва да преживея отново всичките, за да умра спокойно. А не е лесно - картофите се карат с маргаритката, розите с тиквите, тревата с доматите... Щастливи са дребните мушички дето ден живеят и не се връщат.
- Нима само лошите се прераждат?
- Добрите и лошите - все един дол дренки. Всеки пречи на някого и като са повече избутват го обратно. После по добрите растат бодли, бял равнец, киселец, праханки, корените им по километри пълзят. Комуто пречиш - той те връща, оставя си следите по тебе.
- Значи няма файда нито от доброто нито от лошото.
- Няма, както няма и от умното и от глупавото - еднакво пречат.
- А къде са Вампирите?
- Всички сме вампири - смучем и лоши и добри сокове. Хайде, хапнете си от горчивите ми плодове.

След като опитаха плодовете на дървото, всичките бяха сладки и ароматни, юнаците запитаха дъба къде биха могли да намерят хора в тази пустиня, а дървото мълчаливо скръсти клони.