автор: magare

Тогава се обичахме
обичахме...
И шляпаха небрежно стъпалата ни
А кърпите ни винаги се вееха
свободно
както всъщност и душите ни.
И всичко бе на две и три
по четири...
Съвсем модерно и недообмислено
Но смисълът бе временно изчерпан
И вместо него себе си измисляхме
И вместо него себе си разгръщахме
Така небрежно, както ти тетрадката
Опитвахме се да се върнем същите
Но времето отчасти ни открадваше
И винаги след две и три
по четири
Една съвсем невинна всъщност
аритметика
Оказвахме се два пъти по-черни
и с четири пласта повече козметика
И най-неверният си отговор избрали
се втурвахме да правим кариера
докато всъщност
още се обичахме
по-малко утре, и все повече вчера
забравяхме, че имаме сто избора
които под черупките ни чакат
та щом светът усмихнато се гръмне
ние все пак
да продължим нататък.