автор: theheart_ofthefire

Умирах те по сто пъти! Преди.
А прошките ми гниеха кинжално.
И търсих те под мъртвите скали,
преливах си от мръсните ти рани.

По дяволите! Как не ме разбра.
Отпивах от греховното ти вино.
Отнемах ти онази тъмнина.
Която ти е истинския смисъл.

По дяволите! Слепи сетива!
Повярвах си че мога да те счупя.
Да плисне от очите ти калта.
А после из праха да се изгуби.

И мислех си , какво че ме боли,
когато ще те имам без окови.
Когато мръсното ще се стопи.
И вече си изпразнен от отрови.

Умирах те! Но ти ме проигра.
Поиска ме във твоите мишени.
Отказах се! Да търся светлина,
сред трупове от твоите вселени.