автор: Alexey

        На С.

Понякога
ще се задавяме
под люспите на мъртви институции,
във челюстите
на "обществения ред";
ще атрофираме
като ненужни органи;
от гнили философии
ще повръщаме
несебе си, зад черни очила
(с очи, зачервени от взиране).

Понякога
ще гълтаме дима
на евтини цигари;
помията на общи приказки
и кой къде какво кога;
ще дъвчем гумени амбиции,
ще връзваме косите си,
ще посиняваме
от лицемерна съвест,
провесена на шията
като верига
и турникет
за кръвоизлива на лудостта;
защото всичко може да е нищо
и обратното -
софизмите са глупост или мъдрост -
не ни и пука,
щом бутилката е пълна.

Понякога
ще е така.
И няма утеха,
(макар че, казваше Виан,
винаги можеш да се самоубиеш.)
Или да се посмееш.