трудни са за разгадаване
хладни и разпиляни са
като вятъра
и пресолени
миришат тръпчиво
на море и сълзи
на раздяла миришат
каменно-сива на цвят
омекнала от предъвкване
уморих се
без глас останах
да ти обяснявам
че не съм за теб
че не си за мен
с теб сме различни
остави ме да си поплача
на този пуст плаж
не ме притеснявай
прекалено късно е
толкова много очаквания
прегоряли от лъчите
на юлското слънце
толкова избуяли илюзии
остри и твърди на пипане
подстригани с един замах
от чистата истина
днес си тук
утре те няма
заминаваш си
без да обръщаш
поглед назад
без думи
колко удобно
само те моля
в името на смъртта
на нашето объркано цяло
ми остави в завещание
изтънялите си и бледи стъпки
по мокрия пясък
и един празен рапан
за подарък...