Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 392
ХуЛитери: 0
Всичко: 392

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтатуетката (написано 2004 година)
раздел: Разкази
автор: Drugata_vmen

Здън-дън.Здън-дън,кънтеше часовникът,а от него времето се сепна и отвори очи.Беше се съмнало.

А там през прозореца на онази стара къща все още се виждаше огромният махагонов шкаф,върху който стоеше статуетката.Онази мраморна статуетка,която изобразяваша млада жена,с мъртви очи и гола осанка.Седнала върху плоча на която е нарисувано слънцето.Тя в едната си ръка държи гребен, с които вчесва косите си ,а в другата държи цвете и поема с ноздрите си аромата му.
Времето се загледа в стареца,който седеше на люлеещ се стол с лула между зъбите и изпускащ дим на облачета към тавана.Погледа на стареца бе зареян през статуетката,някъде в миналото и времето реши да влезе,там където е било.Тръгна по лъчите на мисълтта и видя един млад,красив,силен и издръжлив момък.Този момък,често сяда край водите на езеро и мечтае.
Един ден момъкът заспал и му се присънил сън.Той плувал в езерото и започнал да потъва,надолу,надолу и все надолу.Докато пред погледа му не се разкрил чуден град под водата,а тя свършила.Градът бил пълен с хора.Оживление и гълчава изпълвали улиците,пазарищата,управата,богатите и бедните квартали,занаятчийските работилнички,дори музея по изкуствата.
Момъкът се зачудил,защо краката му сами го затеглили през града и до самия му край го оставили да спре..Там в двора на една къща съзрял върху плоча изобразяваща слънцето да лежи гола девойка.С едната си ръка да вчесва косите си с гребен,а в другата да държи цвете и да вдъхва от неговото ухание.Но колко жалко очите и били мъртви,тя била сляпа.Младежът понечил да я докосне,когато от небето се чули силни гръмотевици и той усетил едри капки дъжда да падат по тялото му.Тогава се събудил и разбрал,че дъжда не е част от съня му.Старанното било че,в ръцете си държал една статуетка от мрамор,каято изобразявала онази девойка от съня му.Момъкът се прибрал у дома си и решил че ,това е божие просветление и започнал да рисува фрески върху тавана на стаята си,изобразяващи Мадоната и младенеца.Записал се да учи богословие.Но в главата му продължавала да тежи мисълта за нея.Той решил да я потърси по света и за това се отказал от следването.Обиколил много страни ,но никъде не намерил такъв град.Донесъл си огромен кафез с папагал Ара и го закачил на тавана на средата на стаята си.От друга страна пък си донесъл бял котарак взет от котило,но любовтта на живота си не срещнал.Не се оженил заради едната статуетка.
Завърнал се у дома разочарован.
По своя инициятива изчел всички истории за съществували древни градове по света залети от водни прпостранства ипак никъде не срещнал нещо за този град.Тогава решил че,тлябва да сбъдне съня си и се записал на курс по гмуркане с водолазен костюм.Кота го завъшил се гмурнал в езерото.Там наистина имало град,но очевидно съществувал стотици години по-рано.Спечелил че,пръв го открил,а имало и неща който предал на музейте като експонати.
Тогава решил че,няма смисъл и седнал на люлеещия се стол прад камината.Галел котарака,учел папагала да говори и гледал статуетката от време на време и така и много бързо остарял.
Времето се завърнало при себе си и решило да помогне на стареца.
Старецът издъхнал,а духът му полетял на високо в простора,там на едни облак съзрял,кого мислите? - разбира се жената от статуетката ...и тъкмо понечил отново да я докосне,когато картината изчезнала и той пак се намерил в люлеещия се стол.Но сега вече знаел коя е тази жена,преди да изчезне тя му прошепнала:
- Казвам се Илюзия!Приятно ми е заблудени пътнико!
Времето въздъхна,колко много от него беше изгубил този човек.Да гони илюзии,а колко неща е пропуснал да вземе.Тогава духнал вятър много силен,ураганен,той отворил прозореца на стаята бутнал статуетката от махагоновия шкаф и тя ке разбила на парченца.А от нея излетяла към небето магия, която превърнала живота в цветен сън, а сънищата в сбъднати мечти!


Публикувано от hixxtam на 17.08.2008 @ 09:52:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Drugata_vmen

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1098 четения | оценка 5

показвания 80086
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Статуетката (написано 2004 година)" | Вход | 5 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Drugata_vmen на 17.08.2008 @ 10:32:52
(Профил | Изпрати бележка)
Значи:
прпостранства - пространства
ипак - и пак
тлябва - трябва
инициятива - инициатива...
Извинете ме поради бързане и недоглеждане от моя страна съм допуснала тези грешки,който са очевадни.Все пак надявам се да не попречат да прочетете разказа ми и да го харесате.
Написах го тук,понеже прочетох един разказ със същото заглавие на Христам и си спомних че,2004 написах този.Приятна неделя на всички!


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от hristam на 17.08.2008 @ 11:09:44
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно усещане за изживяна илюзия, въпреки изгубеното време!
Това открих за себе си в разказа ти, и се радвам, че го сподели. :)


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Drugata_vmen на 17.08.2008 @ 20:16:30
(Профил | Изпрати бележка)
Имам няколко такива раказа за който само аз си знам.Но този вече го споделих.Малко се притеснявам,защото не смятам че,съм някакво кой знае какво величие в писането на разкази.Надявам се поне гое долу да ти е допаднал.Поздрав от мен и от Другата в мен!

]


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Victoria-Rimoza на 17.08.2008 @ 11:22:56
(Профил | Изпрати бележка)
"...която превърнала живота в цветен сън, а сънищата в сбъднати мечти..."
....................................................................................................
Понякога щастието ни е илюзорно, но все пак е хубаво,
че го има. :))) Дори и да е само цветен сън, животът е усилие,
което винаги си струва. Не трябва да забравяме, че това, което
сме пропуснали да вземем от живота, винаги можем да го наваксаме.
От нас зависи да редактираме малко поне, сценария на
съдбата си... :)))
ПОЗДРАВИ! Много ми хареса творбата ти! БЪДИ!!!!!


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Drugata_vmen на 17.08.2008 @ 20:18:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Виктория-Римоза,радвам се че,ти харесва,не знаех точно как ще се приеме.Благодаря!

]


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 04.06.2014 @ 12:07:49
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам защо вие сте цитирали коментара на Drugata v men от 17.08.2008 @ 20:18:24, аз съм Кръстина Тодорова, а не съм Десислава Съботинова. Аз мога да отговарям за моите грешки, но какво общо имам с това, че някой е поставил запетая след съюза "че", а е трябвало да постави запетаята пред съюза "че", как може това да е доказателство, че аз съм неграмотна. Много сте смешни и жалки. Да, истината е, че ЗЕВС и групичката около него говорят само лъжи и клевети за мен във Форумни ХуЛички. И най-лошото е, че сами си вярват на тези лъжи и се самозабравят толкова много, че пишат доноси за мен. Завистта и злобата ги е заслепила и ги е направила достойни за съжаление.

]


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Liulina на 17.08.2008 @ 22:04:05
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Този разказ не е лош.Има обаче запетай, който са сложени не както трябва;))).и то доста.Ха!


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Drugata_vmen на 18.08.2008 @ 13:30:18
(Профил | Изпрати бележка)
Да сигурно често не доглеждам нещата си а това не е мн положително.Мерси!

]


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Liulina на 18.08.2008 @ 22:00:18
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
както и аз а това ми създава само отрицателни мнения и коменти (коментари).Сори.

]


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 19.03.2015 @ 11:16:54
(Профил | Изпрати бележка)
На Зевс и другите "гениални поети", които са писали лъжи и клевети за мен във Форумни ХуЛички, мога само да кажа, че аз нямам нищо общо с ник Drugata_vmen, нейните правописни грешки нямат нищо общо с мен, аз съм Кръстина Тодорова, а тя е Десислава Съботинова, това, че те са си въобразили, че аз съм тя, че ник Drugata_vmen е мой ник, не ги оправдава, това не им дава право да говорят лъжи и клевети за мен, а още по-малко да пишат доноси за мен. Моето мнение за тях е, че са жалки и нещастни злобари, достойни са за съжаление...


Re: Статуетката (написано 2004 година)
от Drugata_vmen на 26.07.2015 @ 21:24:46
(Профил | Изпрати бележка)
Госпожо Тодорова,
В отговор на горе прочетеното словоизлияние и въпреки, че не е насочено пряко към мен е обидно и не заслужава да му отговарям ...
Реших, че ще Ви отговоря, за да Ви кажа, че не е нужно да проявявате такова невъзпитано отношение в коментари, които нямат общо с произведението ми.
Моля, друг път, когато решите да пишете такива неща, пишете си ги на съобщения!

]