автор: Svetlozar

Посред горска поляна,
край бистра река –
стар килим, непотребен, лежеше.
Във забрава,
захвърлен с нехайна ръка –
векове,
но вълшебен той беше!
... Тъй килимът стоеше,
сред горски цветя -
(бе безсмъртен)
и цели столетия,
се изнизаха тъй -
без промянa, в света -
на килимското дълголетие.
Ала той беше жив -
остарял, но щастлив -
все изпълнен със приказна сила!
Все така хвърковат,
както бе като млад -
все летеше – на сън – лекокрило...
...Стана тъй един път:
Към незнайния кът
где отдавна килимът лежеше
чуден глас долетя –
песен пееше Тя...
Любовта ли към него летеше?
...Бяха двама.
Тъй млади...
Дошли от света -
през гори, през поляни и ниви...
Момък млад
и момиче с венче от цветя...
Толкоз влюбени...
Толкоз щастливи...
Край килима поспряха...
Що виждат? Пред тях –
стар килим,
но вълшебен той беше!
Те поседнаха смело,
без капка от страх...
И след миг – той отново летеше!
Те летяха със него,
отправяйки взор -
към гори, към поляни с цветя...
Той и Тя –
сред небесния, светъл простор...
И летеше със тях Любовта.