автор: milcho

Нашият професор Никола Бонев, астроном, често повтаряше ...астронома трябва да е в известна доза като монах ...Но аз знам. Не ставам за монах.
Май и за астроном вече не ставам.
...

Ей точно, заради това изречение, че съм суетен, Ули, казах на
Хипо да го свали това натягащо се стихо “Извън класациите”
от сайта, но Аврора го пуснала преди това.
Права си - 100% суета, но кой не е суетен от нас, кой не обича,
да му каже някой по един или друг повод, -Еее ама ти си много Велик! :)))))

Още повече на един стар камил, който си въобразява, че пише поезия, а в същност е един прост стихоплетец - роб на мерената реч. По един или друг повод Ули. Ти, която от самото начало ми палиш фитили, наред с Луна, Омая, Петя, Лили, Кристи, Или, Марта и.... хайде да не стане като поменик ... нали е свят празник днес.

Спомням си Ули 1997 в Атон, по вярно в Зоограф ...Станах в 3:00. Клепалото вече беше бИло за първа молитва. Няколко сънни монаси се суетяха долу по калдъръма пред черквицата. От прозореца на килията ми се виждаше един огромен хилядолетен кипарис, висок като секвоя ... Слязох и аз долу ...не ми се спеше вече, а исках и да усетя какво е нощем в черквата, този храм на Бога и как му служат. Ние астрономите, също му служим, но за нас е обезателно да има ясно небе ...тук това нямаше значение. Те Го виждаха и през облаците и през стените ...Той беше в сърцата им. На входа на черквата стоеше един монах. Оказа, се в последствие, че това е отец Данаил, Зографския ни представител в Карея. Нещо като външен министър. Скромен, добър и строг. От Варна бил. Той ме погледна и ме попита:
- Ти православен ли си? Потвърдих. Влизай каза. На следващите двама гости, католици, един от Италия и един от Испания им посочи пейките в предверието.
Те не бяха желани в тази божа обител опожарена и срината по време на кръстоносните походи ...И тук помнеха това ... 1000 години! Един замръзнал свят, от догми, надежди и вяра...чиста вяра, която се изразяваше в песни и повтарянето на името на св. Георгий Победоносец - Зоограф....Изографисал се сам на една икона и останал тук от време Оно. Стоях вече един час прав и слушах. Пееха 3-ма 4-ма монаси. Леонтий от Троянския манастир, едър пълен монах, можех да го сравня с Карузо или по скоро с Павароти. Небесен талант, небесни трели, които ме хипнотизираха. Разбрах тогава какво е нирвана. Всеки стоеше в различен край на черквата и се получаваше стерео ефект.
.... "Слав ся Геогьие Победоносче" ...
се носеше за кой ли хиляден, милионен, милярден път, Ули ...
Уморен поседнах в едно ктиторско дървено кресло и се отнесох. Вече пътувах по небесните пътища на Господа и мечтаех как ще положа чело на камъка на който Той е бил положен след свалянето Му от кръста. И после Възкръснал. Душата ми също в сия секунда възкръсваше и се рееше между кипарисите и вечерните звезди на това вечно свято небе на Атон.
Така се унесох, че съм задрямал от напрежение.
Песните внезапно свършиха. Развиделяло се беше. Монасите отидоха на закуска ...скромно постно хапване ...по късно ми са оплакваха ...
- Кажи в София, че са ни нужни хора и готвач. Тоя тук не става, само боб и зеле с ориз ни готви, омръзна ни. ....
Ех Ули, не може да видиш ти тия святости, лично. В Карея на кея, двама монаси - посрещат мъжките индивиди, пилигрими - само мъже. И ги пускат, ако не миришат на жена. А аз така обичам да ми мирише на жена Ули. Не ставам за монах, въпреки, че отец Василий ме кандърдисваше ...
-Ела казва да те подстрижа, ...малко ...има в теб нещо ...свято.
Не ставам, за монах, казах му, чакат ме в Ормос Панагиас, жена ми, майка ми, тъща ми ....Не ставам Василий, сори.
Така си мълвях това отстъпническо извинение и на гроба на Давид.
После в 2000 г. - в Йерусалим. Когато формално станах пълен Хаджия.
-Добре, отвърна той ...за да се върнеш, т.е. като се върнеш ще ти е по лесно вече.
И ме благослови. Просто направи един кръст пред лицето ми.
Не го запитах тогава, какво ще ми е по лесно ...да получа виза ли или друго нещо.
Но е явно едно, че пак ще се върна там. Въпроса е, дали ще се върна тук и как да се върна тук Ули... Наруших толкова много Негови заповеди и правила и продължавам да ги нарушавам, Ули, нали не обичам правила и забрани. До ден днешен, до сия секунда ...пък после – ясно, но той е милостив и ако не в Рая ще ми отпусне, поне първите един милион години един по студен казан ...или една бъчва със зехтин в която да се потопя, като монасите в Тибет и ще ви гледам ...втренчено, когато минавате покрай мен ... С обич.
И ще ви се радвам, понеже ви обичам, Уляна.
Нали не ставам за монах?

Милчо КИРИЛОВ

15.08.2008, 23:23 ЕЕТ София, ХемуС