автор: turkoaz

Повтаряй ме в слънчеви дни и в лунни нощи,
като древен поетичен свитък ме завивай,
с целувка безкрайна и страст нестихнала
не унивай, само, само ме обичай!

Желана, докосваща болка, не затихвай,
с боя сакрална, с пестелив прах пеперуден,
рисувай етюди за мен...и ме обичай...
Богоизбраник небесен си, изумруден...

Завръщай ме пеперудено преродена -
ветрило изящно с целувчен отпечатък
и "обичам те" с усмихната хризантема.
Небето пиедестално дарява ми знака.