автор: Daniela_Encheva

Габриела Мистрал

Говориха ми за теб,
затрупаха те с думи.
Каква безполезност на човешкия език!
Затворих очи и те видях
в моето сърце.
Ти беше като малките кристали
скреж на зазоряване.
Говориха ми за теб,
Възхваляваха те с много думи.
Каква безполезност на човешкия език!
Останах в тишината,
а ти светлееше като мъгла,
която се издига над морето.

После те забравиха
и твоето име, което
никой повече не произнесе
беше като пролетта,
която запълва долините,
но никой не я забелязва.