автор: aspirinC

Добре дошла в света ни, Михаела!
Чудесно е, че в него още има вещици.
Чудесно е, че тъй приличаш на баща си.
Чудесно е, че майка ти те чакаше.
Сега тепърва ще проучваш въздуха:
ще разбереш
(освен че няма как без него)
как вятърът разнася аромати,
какъв е смисълът от ехото
и колко ти помага
да летиш с метлата.
Ще трябва и да свикнеш с огъня:
когато пролетта напомпа дните,
когато седнеш на напечен камък,
когато те оклепат с плажно мляко.
Водата също ти ще я усетиш:
студената - за ясно виждане,
от извора, ако ти стане жадно,
милувката по кожата при гмуркане.
Земята неизбежно ще я видиш
(под формата
на ясна гравитация):
в началото тя ще ти спъва крачките,
но после ще я имаш за опора,
когато почнеш да извайваш формите
на Любовта -
която съ-
Единява
всичкото.

Добре дошла в света ни, Михаела!
Пали метлата -
и напред!